БРЪ̀ЧКА

БРЪ̀ЧКА ж. 1. Гънка, рязка по кожата на лицето или тялото. По неговото кръгло и благо лице тия житейски несгоди изписаха дълбоки бръчки. Елин Пелин, Съч. III, 25. Настъпи напрегната и безмълвна тишина. Старецът гледаше Балкан, мълчеше, дълбоки бръчки браздяха челото му. Й. Йовков, Разк. I, 114-115. Майката бе висока и слаба, преждевременно състарена, с леко посивели коси и ситни бръчки около очите. Д. Димов, Т, 69.

2. Разш. Рядко. Нагънато място на плат, водна повърхност и др. Ами ти.. какво така. — И Захарина показа с глава дрехите ѝ. — Мен... Остави ме ти мен! Поизмачкали се. Нищо ми няма. — И стрина Крема се приведе да изправи с длан бръчките по фустата си. Ил. Волен, ДД, 82. Шапката му беше килната малко настрана, а двойните бръчки на панталона,.., показваха, че той наистина се е въртял цяла нощ над него, без да мигне. Д. Калфов, Избр. разк., 210. Не безкрайни редове бели гребени се движат вече бързо на север, изпреварвайки кораба, а се чувства съвсем слабо неориентирано вълнение, което често се сменя с леки бръчки или с пълно затишие. Д. Богданов, ТА, 32.

Списък на думите по буква