БРЪЧКАВ —Речник на българския език — алтернативна версия

БРЪ̀ЧКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. 1. Обикн. за лице — който е покрит с бръчки; набръчкан. Те влизаха в стаята и предпазливо и полека,.., сядаха.. на земята при нея, подпираха бръчкави лица на коленете си. Елин Пелин, Съч. III, 73.

2. За водна повърхност и под. — който е леко нагънат, който е на бразди, на малки вълни. Морето на изток, широко, равно, светло се синее с бръчкавата си повърхност и се дели от небето чрез една права сребриста черта в кръгозора. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 189.