БРЪЧКАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

БРЪ̀ЧКАМ, -аш, несв., прех. 1. Правя на бръчки, сгърчвам (чело, лице и под.); бърча. Филев вече не можеше да прикрива възмущението си — въртеше се на стола, бръчкаше високо чело. Б. Несторов, АР, 153.

2. За вятър и под. — образувам малки вълни, бразди по водна повърхност; бърча. Равнината се простира околовръст еднообразна и пуста. Само локвите из нея лъщят и вятърът бръчка водата. Ем. Станев, ЯГ, 65. бръчкам се страд.

БРЪ̀ЧКАМ СЕ несв., непрех. 1. За кожа на лице — ставам на бръчки; бърча се.

2. За гладка повърхност — ставам на гънки, бръчки, леко се нагъвам; бърча се. — Ако може, господин подофицер, едни други гамаши. Виждаш ли тези какви са широки — бръчкат се като бабешка фустанела. П. Вежинов, ВР, 69. То [Малкото езеро] бе по-чисто и водата му се бръчкаше на сребристи люспи. Ст. Даскалов, ЕС, 176.