БРЪЧКУЛ —Речник на българския език — алтернативна версия
БРЪ̀ЧКУЛ
БРЪ̀ЧКУЛм. Диал. Бръчка. Долу, по утъпканата пътека,.., смело вървеше дядо Кънчо .. Сухото му и закосмяло лице, покрито с бръчкули и пот, изразяваше сила и смелост. Ц. Церковски, Съч. III, 13.