БРЪЧНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

БРЪ̀ЧНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Набрана задна престилка от женска носия; пещимал.

2. Сукман с надиплена пола. Преди още много и много години, когато османлиите почернили българските села, те забранили на жените и момиченцата да носят пъстри и алени дрехи и ги облекли в черни бръчници и черни елечета и забрадки. Н. Каралиева, ЗБ, 9.