БРЯЗ —Речник на българския език — алтернативна версия

БРЯ̀З, -а, -о, мн. брѐзи, прил. За бивол — който е с бяло петно на челото и опашката. По едно време съгледа, че брязата биволица се е спряла и яде нещо; и като при‑

тична до нея, разбра, че бе сгодила мамул. Ил. Волен, РК, 41. — Ратае, млади ратае, / прегайте брези биволе, / теглете доле под село, / под село росно ливаде! Нар. пес., СбНУ ХLIII, 366. Бряза опашка.