БУ̀БЕН, -а, -о, мн. -и. Прил. от буба1. Тукашните пашкули съперничели на южнобългарските по своето качество и не слу‑
чайно чак от Италия и Франция са идвали търговци, за да купуват бубено семе за своите страни. НМ,1958, бр. 90, 2.