БУБОЛЕЧЕНЦЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БУБОЛЀЧЕНЦЕ, мн. -а, ср. Диал. Умал. от буболече. И всичко оживява от неговото [на слънцето] величествено погледване над планината,..: и житните класове,.., и всички пиленца и буболеченца. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 50.