БУБОЛЕЧИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

БУБОЛЀЧИЦА ж. Умал. от буболечка; малка буболечка. По листенцата ѝ [на черешата] се бяха настанили някакви черни безкрили буболечици, забиваха острите си хоботчета в нежната тъкан и изсмукваха соковете ѝ. П. Бобев, ЗП, 15. Треви, цветя, буболечици, всичко е живо и говори на свой език. Д. Немиров, Б, 123. Сядаме върху мекия троскот, буболечици пъплят по него. Й. Радичков, ББ, 178.