БУБОЛЀЧКА

БУБОЛЀЧКА ж. 1. Дребно, обикн. твърдокрило пълзящо насекомо. Една калинка!.. Малката кротка буболечка, червена, с черни капчици,.., пълзеше по ръкава на Ганка. Й. Йовков, ПГ, 217. Един зелен скакалец стърже двата си дълги крака и ни гледа право в очите, а по земята лазят буболечки и бръмбари. Д. Габе, Н, 41. — Не виждаш ли цвекловите хоботници? Чак тогава петелът забеляза някакви сиви буболечки, които гризяха крехките цвеклови листенца. П. Бобев, ГЕ, 20.

2. Прен. Малък, дребен, незначителен или кротък човек. От прозорчето ти пък видях едно мъничко момченце, такова слабоватичко, с тънки ръчички,.. Какво дребничко, буболечка!... Л. Александрова, ИЕЩ, 298. — Знаеш, аз говоря с този... Лазар Ковача, а той ме гледа така.., като че иска да каже: "От такава буболечка съвет не вземам." Знаеш ли какво мъжище е? Два метра в плещите. Д. Ангелов, ЖС, 138.

Списък на думите по буква