БУДАЛЍНА

БУДАЛЍНА м. и ж. Диал. Пренебр. Будала. Кон му цвили из ладни яъри, / кон си цвили и на Марка дума: / "Вала тебе, Марко будалино, / защо венча убава Елена?" Нар. пес., СбНУ ХLIV, 8.

Списък на думите по буква