БУДА̀ЛКАМ

БУДА̀ЛКАМ, -аш, несв., прех. Разг. Грубо. Подигравам някого, като обикн. се опитвам да го заблудя, да го излъжа нещо, защото го смятам за будала. — Викторе, ти ни будалкаш — обади се мрачно бай Спас. — Как тъй времето ще зависи от скоростта? П. Вежинов, ЗНН, 45. На два пъти Кабзата се опитва да говори с партийния секретар, но Лазар начумерено го засичаше: — Я не ме будалкай!.. Всички те знаем колко пари чиниш. Видяхме ти юначеството. А. Гуляшки, СВ, 193. Само желаел да се разкрие истината, а после щял да се върне в затвора.. — А бе ти, че няма да се върнеш, няма! — .. — Ама защо ме будалкаш само! Ст. Стратиев, СВМ, 73. будалкам се страд. и взаим.

БУДА̀ЛКАМ СЕ несв., непрех. 1. Разг. Грубо. Подигравам се с някого, правя си шега с някого, нещо. — Силата не си зная с това проклето пиене, сериозно ви говоря. — Сега ние тука ще пием ли, или ще се будалкаме? — каза изведнъж Лени, като побутна с показалеца празната си чаша. Д. Цончев, ЧС, 18.

2. Рядко. Губя напразно времето си, защото не се досещам как да направя нещо, как да постъпя; мотая се. Тодорчо и Минка изтичаха от градината да помогнат на малоумния, който се будалкаше около конете и не можеше да ги запрегне. И. Петров, МВ, 119.

Списък на думите по буква