БУДАЛЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. Простонар. Подигравам се с някого, отнасям се с него като с будала.
БУДАЛЯ̀ СЕ несв., непрех. 1. Правя се, преструвам се на будала.
2. Постъпвам като будала, като глупак.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.