БУДЖА̀К

БУДЖА̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Място в къщата, обикновено край огнището. Аз я обичах тая част от нашия дом, наричана къщи,.., с огнището и с малкото кътче край него, до буерията, което зовяхме с голямото име буджак и дето бе моето любимо място. Т. Влайков, Пр I, 5.

2. Издадена навън от стената част на къща (Т. Панчев, РБЯд). Къща с буджаци.

3. Заградена част от овчарска колиба за ранните агнета през зимата (Т. Панчев, РБЯд).

— Тур. bucak ’кът, ъгъл’.

Списък на думите по буква