БУДЍЛНИК

БУДЍЛНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Часовник със звънчев механизъм, пригоден да звъни, за да събужда в определен час. Събуди го оглушителният звън на будилника, който като бесен трещеше върху скрина. А. Гуляшки, Л, 160. Евтиният тумбест будилник рязко издрънча. П. Спасов, ХлХ, 71. В стаята дрънна тревожно будилникът, цялата къща екна от звънтежа му. Н. Нинов, ЕШО, 5. Противният звън на будилника. През полуотворено око едвам съзирам тъмносивия нос на утрото, залепен в прозореца. Бл. Димитрова, ОтО, 19.

Списък на думите по буква