БУДКА —Речник на българския език — алтернативна версия

БУ̀ДКА ж. 1. Лека постройка или малко помещение за продажба на вестници, цигари, закуски и др. След като си взе билет от гишето, учителят Алеков се отби при вестникарската будка, купи два утринни вестника и едва мъкнейки тежкия си куфар, отправи се към перона. Д. Калфов, Избр. разк., 249. Стигна до моста, поколеба се накъде да тръгне и се отправи лениво към будката за цигари. М. Грубешлиева, ПИУ, 243. В ъгъла на едната сграда се помещава накичена с вестници и списания будка. О. Василев, Л, 84.

2. Малка постройка за подслон на лице, което обикн. изпълнява служба на открито или за друга цел. Ние виждаме и сега войници, маршируващи стройно или изправени неподвижно до караулните будки. Й. Йовков, Разк. III, 89. Портиерът го изгледа подозрително иззад стъклената преграда на своята будка. Б. Болгар, Б, 24. Той обгърна с поглед малката прихлупена будка на пазача. Н. Нинов, ЕШО, 73. От хола се слизаше в широк коридор, заобиколен от всички страни с гишета за разменяне на пари, изпращане на писма и телеграми, телефонни будки, тютюнопродавници и книжарници. Г. Белев, КВА, 41. Кантонерска будка.

3. Спец. Малко закрито място в тежка, открита моторна кола за шофьора, във вагон за спирача, на театрална сцена за суфльора и др. Прилепен о червената будка на камиона, Камен летеше по бялото шосе към село. Цв. Ангелов, ЧД, 155. Ние избиколихме от едната страна един вагон и се вмъкнахме в спирачната будка. Ив. Димов, АИДЖ, 29. Тая вечер даваха в театъра "От ума си тегли". На първия ред, точно срещу суфльорската будка, седеше инженер Зидаров сам. Ст. Даскалов, ЕС, 152-153.

— От нем. Bude през рус. будка.