БУДНО —Речник на българския език — алтернативна версия

БУ̀ДНО нареч. С изострено внимание, в очакване, нащрек; бдително, зорко. Но тя предчувствуваше нещо лошо и докато приказваше, будно следеше отде ще се яви опасността, за да я посрещне навреме. Й. Йовков, СЛ, 37. Сврян в храсталака, той стискаше пушката здраво в ръцете си и живите му очи святкаха, така будно оглеждаше наоколо. Ем. Коралов, ДП, 136.