БУЙНИЧЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

БУ̀ЙНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от буен. Ако ли пък някой по-отворен и по-буйничък селянин се отпусне, та каже по-остра дума за кмета,.., затварят го в обора, дето прибират селския бик. Т. Влайков, Съч. III, 145. — Тази учителка имала в класа си едно по-буйничко момче, което закачало другарчетата си. ВН, 1961, бр. 2978, 2.