БУЙНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

БУ̀ЙНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество, проява на буен. Децата извикаха едногласно от буйност, заобиколиха майка си и заиграха лудо хоро. К. Петканов, ОБ, 46. Той започна с описание на живота на доктора, отначало укротявайки буйността на чувствата си и благородното си възмущение, но не издържа. Ем. Станев, ИК I-II, 407.