БУЙСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

БУ̀ЙСТВО, мн. -а, ср. 1. Проява на буен нрав, темперамент. Но много ся не мина и конят в буйството си приклещи си и той кракът в една дупка и го счупи. П. Р. Славейков, ПИ, 13-14.

2. Неразумна проява на буен, невъздържан човек, изразена обикн. с викане, блъскане, чупене и под. Кръстан дигаше наистина много шум, ходеше от кръчма на кръчма, предвождан от цигулари,.., провикваше се,.., но всичките му буйства се свършиха с много изпотрошени шишета и чаши, или пък някой стол или някоя маса. Й. Йовков, ПК, 34. След женитбата си Гого Прангов поулегна,.. Преди странеше от Пиронев, .., дразнеше го непримиримата му строгост към всякакви кръчмарски буйства и авантюристически залитания. Г. Караславов, ОХ, IV, 391. // Необуздано държание на ненормален, луд човек. Работата е ясна. Напиши му едно медицинско за освобождаване от работа в продължение на пет дни. П. Незнакомов, СМ, 51.