БУКА —Речник на българския език — алтернативна версия

БУ̀КА¹ ж. Отделно буково дърво; бук, букак. Тук-там, тук-там, обиколи цялата гора, мина дол, мина два, все по следите. Най-после пред него се изпречи стара бука с хралупат дънер. Елин Пелин, Съч. IV, 244. Вятър минава по върха на старите буки и листата им зашумяват. Й. Йовкв, СЛ, 147. Спи езерото; белостволи буки / над него свождат вити гранки, / и в тихите му тъмни глъбини / преплитат отразени сянки. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 34. Кукувица кука / на зелена бука. Нар. пес.

◊ От три буки, две вретена. Диал. Подигр. За човек, който не умее да изработи нещо и хаби напразно много материал.

БУ̀КА² ж Диал. Издълбано вътре дълго и дебело дърво, през което тече вода за каране на воденично колело; улей. Водата от улея на буката фучеше, .. кречеталката пееше монотонно, дорде те унесе в сън. Кр. Григоров, ТГ, 96. Там [при воденицата] приседнах на една полуодялана бука, види се тъкмена за нов улей. М. Георгиев, Избр. разк., 170.