БУКАР —Речник на българския език — алтернативна версия
БУКА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Съд за вино или вода; букла2. Чинии, сахани, тепсии, тенджери, чаши, лъжици, вилици, букари, стомни — всичко беше измито, изплакнато, излъскано, прегледано, почистено, подредено и стъкмено. Г. Караславов, ОХ I, 72-73. Между людете се появи един голям букар с вода и тръгна от ръка на ръка, тежък, с желязно дуле за пиене. Д. Талев, ПК, 377.
— От гр. βαυκCλιογ през ит. boccale.