БУКАШКА —Речник на българския език — алтернативна версия

БУКА̀ШКА ж. Диал. Бука1 ; букак. Очите му не плачат. Но в тях има сива мъгла. Бляскат понякога от вътрешен огън. И после кротко се заглеждат през прозореца — към букашките. Ст. Станчев, НР, 48.