БУКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

БУ̀КВАМ, -аш, несв.;бу̀кна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. 1. За растение — изниквам, израствам бързо и буйно; бухвам, избуявам.

2. За огън — изведнъж се разгорявам силно, избухвам, излизам нагоре. А Братановата майка изскача, грабва от дръвника вършинки, донася ги край огнището, кърши ги от коляното си и потъква огъня. Букват пламъци. Ст. Даскалов, ЗС, 187-188.