БУКВА̀РЧЕ

БУКВА̀РЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от буквар. На сянка, под ореха, говедарче / опърпано видях седнало бе — / очи вперило в скъсано букварче. / — Какво четеш ти, миличко другарче? — Чета: а, б. Ив. Вазов, Съч. III, 144. — Защо плачеш, маминото? — попитала майката. — Мъчно ми е — отвърнало момчето, моите другарчета си имат букварчета, знаят вече да четат, а пък аз нямам. А. Каралийчев, МО, 4.

— Друга (диал.) форма: букова̀рче.

Списък на думите по буква