БУКВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БУ̀КВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с буквите от една азбука. Между плочите съзрях една с едва четящ се надпис с буквено означение на годината. Т. Атанасов, ВН, 1966, бр. 4646. 4. Меките съгласни в българската буквена система нямат свои особени знаци. Те се означават с обикновените букви на твърдите съгласни, а указател на мекостта откриваме в буквата на следваща гласна. Л. Андрейчин и др., БГ, 38. Буквен белег. Буквен знак.

◊ Буквено уравнение. Мат.Уравнение, което освен буквата, която означава неизвестното число, съдържа и други букви, символи на известни числа; параметрично уравнение.