БУКЛА —Речник на българския език — алтернативна версия
БУ̀КЛА1 ж. Кичур коса, завита на кръг; къдрица. Около бузите над челото ѝ — букли черна като смола коса. Й. Йовков, А, 157. Оправи с ръка русите букли, които се подаваха изпод нахлузената шапка. М. Грубешлиева, ПИУ, 201. Появи се певицата, пищна и цялата в букли и дантели. Запя. Г. Данаилов, ДС, 244.
— От фр. boucle.