БУКОЛИКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

БУКОЛЍКИ мн., ед. (рядко) буколѝка ж. Литер. 1. В древната гръцка и римска поезия — литературни произведения, в които се идеализира пастирският и селският живот. Буколиките на Теокрит. Буколиките на Вергилий.

2. Литературно произведение от времето на Възраждането (главно в Италия през ХV и ХVI в.), в което подобно на произведения от същия вид в древногръцката и римската поезия се възпява идиличността на селския живот.

— Гр. βουκολικός ’пастирски’.