БУ̀ЛА

БУ̀ЛА1 ж. Простонар. Туркиня, която покрива лицето и главата си с фередже; ка‑

дъна, ханъма. От Одрин дошла един път една була из харема на някой си паша. Ив. Вазов, Съч. VI, 171. Пред колата вървят двама-трима възрастни турци,.. Колата пък беха пълни с були. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 51. Троица турци минаха / и девет були караха, сите си девет даваха / за една бела бугарка. Нар. пес., Ст. Младенов, БТР I, 224. Димитър сестра настигна / със триста турци на коне / и с триста були на кола, / че си в Туркия влизаше. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 134. Ако умре агата, булата има друг в торбата. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 28. Сяка була знай да меси шарен зелник, кога има шарило. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 146. Пули са като була в мътеница. Погов., П. Р. Славейкв, БП II, 88.

Няма була вретено. Диал. Ирон. Употребява се, когато някой не иска да работи. Умна була у празна кула нищо не знае. Диал. За човек беден, на когото и познанията не му помагат.

БУ̀ЛА

БУ̀ЛА2 ж. Диал. 1. Цветето турта, кадънка.

2. Полски мак; булка.

3. Само мн. Пуканки, булки.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БУ̀ЛА

БУ̀ЛА3 ж. Диал. Лястовица с бяло петно на гушата; булска лястовица. Delichon urbica.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БУ̀ЛА

БУ̀ЛА4 ж. Папски декрет или послание, издаден във връзка с определен църковен въпрос. Папа Лео Х.. в 1520 издаде една була, чрез която Лютер ся застрашаваше да ся афореса, ако той не ся покае в разстояние на 100 деня. ИЗ 1874-1881, 1882, 11.

— Лат. bulla.

Списък на думите по буква