БУЛА —Речник на българския език — алтернативна версия
БУ̀ЛА1 ж. Простонар. Туркиня, която покрива лицето и главата си с фередже; ка‑
дъна, ханъма. От Одрин дошла един път една була из харема на някой си паша. Ив. Вазов, Съч. VI, 171. Пред колата вървят двама-трима възрастни турци,.. Колата пък беха пълни с були. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 51. Троица турци минаха / и девет були караха, сите си девет даваха / за една бела бугарка. Нар. пес., Ст. Младенов, БТР I, 224. Димитър сестра настигна / със триста турци на коне / и с триста були на кола, / че си в Туркия влизаше. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 134. Ако умре агата, булата има друг в торбата. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 28. Сяка була знай да меси шарен зелник, кога има шарило. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 146. Пули са като була в мътеница. Погов., П. Р. Славейкв, БП II, 88.
◊ Няма була вретено. Диал. Ирон. Употребява се, когато някой не иска да работи. Умна була у празна кула нищо не знае. Диал. За човек беден, на когото и познанията не му помагат.