БУЛГУР —Речник на българския език — алтернативна версия

БУЛГУ̀Р м. 1. Едро смляно жито за готвене. Стамат, който от часове мелеше булгур, пусна най-сетне дръжката на хромела, надигна се от земята и се изправи. Ст. Дичев, ЗС II, 198. Днеска ми чистят булгуря, / в четвъртък ща ми и годежа, / в неделя ща ми и светбата. Нар. пес., СБНУ ХХVII, 222.

2. Само ед. Ястие от такова жито. По средата на стаята,..., бяха наредени двайсетина жени, мъже и деца. Те ядяха булгур, фасул и варен ориз. Г. Караславов, СИ, 242. // Отделна порция от това ястие. Изядох един булгур, много вкусен беше. △ Поръчах два булгура.

◊ Тежко ти на булгура. Диал. Горко ти!

— От пер. през тур. bulgur. — Други (диал.) форми: болгу̀р, блъгу̀р.