БУЛЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БУ̀ЛЕ, мн. -та, ср. Диал. Забрадка. Подигни си бялото буле да ти виде църни очи. БД I, 70.

БУЛЀ¹, мн. -та, ср. Диал. Умал. от булка. Старият дръпна снахата настрана. — Такованкана, буле,... малко ракия да бяхме купили, а? — Нямаме нито лев, тетьо! Г. Караславов, СИ, 298. Никола Радка думаше: / .. Мен ми се смеят хората — / какъв ми Никола млад юнак, / пък какво му е булето / муненко кат маймунче. Нар. пес., СбВСт, 491.

БУЛЀ², мн. -та, ср. Диал. Умал. от була1; кадънче, ханъмче. Пред колата вървят двама-трима възрастни турци,.. Колата пък бяха пълни с були и булета. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 51.