БУЛКИН —Речник на българския език — алтернативна версия
БУ̀ЛКИН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Булчин (в 1 знач.). В черквата от венчавката отсъствуват булкините родители и близки. Г. Белев, ПЕМ, 53. У неделя сватбата се разнася у зетеви, кръстникови, булкини и в църква. А. Дювернуа, СБЯ I, 170. Булкини дари.
◊ Булкини сълзи. Диал. Цветето момина сълза.