БУМА̀ЖКА

БУМА̀ЖКА ж. 1. Умал. пренебр. от бумага. — Само ей тия карти, карнетки и папки дотягат.. — .. И аз тъй протестирах срещу бумажките, а сега дори и съревнования печеля. Н. Каралиева, Н, 121-122. Съобразителният Отон не загубва присъствие на духа, досеща се, че в пазвата му случайно се намира една арменска полица, вади бумажката и я подава. Н. Хайтов, ШГ, 129.

2. Обикн. мн. Остар. Книжни пари; банкноти. — Стайко му даде пари... И то пари, не бумажки, да ги ядат мишките, а жълтици — като жар червени — звонк. Сб??СЕП, 315. Скоро трябваше да делим копейките с брата си Петка. Чорт возми! Бумажките скоро улетяваха из джобовете ни и ний трябваше.., да гладуваме. С. Бобчев, Н, 1881, кн. 1, 24.

Списък на думите по буква