БУМТЕЖ —Речник на българския език — алтернативна версия

БУМТЀЖ м. 1. Продължителен глух шум от удари, от падаща вода, от работа на мотор, от буйно горяща печка и под.; бумтене. Из под село се разнесе изведнъж, тънко и продължително, свирня от кларне, след малко удари тъпан. Тоя рязък бумтеж полека-лека се приближаваше. Елин Пелин, Съч. I, 140. С бумтеж нагоре по шосето се изкачваше камион. Д. Кисьов, Щ, 446. В ушите им все още звучеха шумовете на кораба — ритмичното туптене на моторите,.., глухият бумтеж на корабното витло. П. Вежинов, ДБ, 244-245. Водопадът все още не се вижда. Шумът, бумтежът действува възбудително, просто треперя от нервност и нетърпение. Г. Белев, КВА, 118. Ниският начупен таван, мекият бумтеж на печката,.., ясните шарки на чергите и чистата мазилка на "апартаментчето" ме караха да потъна в интимния тон на този български дом. З. Сребров, Избр. разк., 234.

2. Силен, продължителен, тъп шум обикн. от гърмежи, експлозии и под.; тътнеж. Чу се глух бумтеж. После още един. Най-сетне бяха гръмнали още по един път дървените топове. И това бяха последните им гърмежи. Д. Талев, И, 570. И зачу се бумтежът / топовен и бръз на картечници кикот. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 67. Това е утрешният ден, който се ражда в праха и трясъците, в тревожния бумтеж на експлозиите, в свирепото скърцане на компресорните пистолети. З. Сребров, Избр. разк., 189.