БУМТЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БУМТЀНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бумтя. След един час из улиците на Мала Калина се разнесе бумтене на мотори и от спрелите камиони заслизаха войници и полицаи, въоръжени с картечници и пушки. Д. Ангелов, ЖС, 278. Емин днес постави ниска тенекиена печка в ъгъла .. Но това спокойно бумтене на сухите дърва,.., сега не ме радва. Л. Александрова, ИЕЩ, 43. От ковачниците и бакърджийниците, що се редяха надлъж по чаршията, идеше непрекъснато бумтене на чукове. Ст. Дичев, ЗС I, 101.