БУМТЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

БУМТЯ̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. бумтя̀л, -а, -о, мн. бумтѐли, несв., непрех. 1. За твърд, обикн. кух предмет — издавам силен, тътнещ шум, грохот при удряне бумкам. Тъпанът тежко бумти: — Бух, бум, бум. Хр. Смирненски, Съч. III, 81. Гайдата пищеше и извиваше някакви чужди мелодии, тъпанът и медните дискове бумтяха. К. Константинов, ППГ, 62.

2. За буен огън, буйно горяща печка, падаща вода — произвеждам силен, тътнещ шум; буботя, бумкам. Печката бумтеше весело и мека, приятна топлина,.. се носеше из стаята. Чудомир, Избр. пр, 140. От закътаната стаичка огънят бумтеше като сред зима. Р, 1926, бр. 231, 2. От двете страни на тясната горска поляна долу бумтят двата ръкава на Главница. Ив. Гайдаров, ДЧ, 90.

3. За мотор, машина, огнестрелно оръжие — произвеждам силни звукове; бумкам. От заран до късна вечер бумтяха моторите. А. Гуляшки, МТС, 332. Из пръхкавите бразди бумтеше трактор, повлякъл три редосеялки. П. Бобев, ГЕ, 75. Моторът на камионетката бумтеше нетърпеливо. Д. Ангелов, ЖС, 530. Оная голяма моторна мелница, дето бумти в лъката, беше негова. А. Каралийчев, НЗ, 141.

4. Разг. За глас, звук, шум — звуча силно, плътно. Сега тате гледа към мене и дебелият му глас бумти: — И за тебе има нещо. Пораснала си, та парите не стигат и за рокля — и ми подава последният пакет. В. Бончева, АП, 11. И стихва всичко. Само тоя тътен мощен.. / Но блесват светлини — и още, още! — / и затрептяват в жълти, падащи лъчи. / И тътне гръм — зловещ, дълбок и тъмен. / И втори, трети... яростно бумтят. В. Георгиев, ПП, 60.