БУ̀НА

БУ̀НА1 ж. Остар и диал. Размирица, бунт. — Ти не казвай, че си от Преспа. Сега е лошо време за вас, буна голема дигнахте срещу султана. Д. Талев, И, 605. Но името на Вълчана и онова на Индже войвода е свързано и с голямата народна буна през 1810 година, когато цялата Равна гора се дигна на бунт за свобода. П. Росен, ВПШ, 123. ● Обр. За виелица, фъртуна. Не млъква вой! — стихийна буна... / Не млъква зимната фъртуна. П. К. Яворов, Съч. I, 30. Фу! Фу!... Фучи, ечи / навън студений вятър. /../ Лудей стихийна буна. Ив. Вазв, Съч. III, 212-213.

БУ̀НА

БУ̀НА2 ж. Спец. Каучукоподобно вещество, получено по синтетичен начин от бутадиен и натрий. Най-важен съполимер на стирола е този с дивинила, който е известен като ценен каучук — буна. Вл. Кабаиванов и др., ТП, 259. Синтетичен каучук. Това е изкуствено получен каучук и разни каучукоподобни вещества като: неопрен, .., буна и др. Н. Николов, М, 329.

— Съкр. от бу(тадиен) + на(трий).

Списък на думите по буква