БУНТОВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

БУНТО̀ВАМ, -аш, несв., прех. Остар. Бунтувам. Кортес съобщи.., че онзи человек, който иска да бунтова войската върху началника ѝ, е достоен за смърт по законите. П. Кисимов, ОА II (превод), 159. бунтовам се страд..

БУНТО̀ВАМ СЕ несв., непрех. Бунтувам се. Бунтовал са против правителството и помагал на Кара-Фезията. Л. Каравелов, Съч. II, 37.