БУНТОВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
БУНТО̀ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който се бунтува, участвува в бунт; бунтовнически. Навсякъде кръстосваха харамии, а войските на султана бяха на война. Кой ще обуздае това бунтовно племе? М. Марчевски, П, 44. Надалеч в Херцеговѝна / слава да сдобий / и бунтовната дружина / с турците да се бий. Ив. Вазов, Съч. I, 19. Султана Мохамед събра силна войска,.., с която и отиде да смири и подчини бунтовния еще народ по България и Сръбско. Т. Шишков, ИБН, 295.
2. Който призовава, подбужда към бунт; бунтовнически, бунтарски, бунтовнишки. Килия 267 пееше! Звучеше копнеж за свобода кънтяха бунтовни думи, тихо заглъхваха във вечерния здрач любовни слова. В. Геновска, ПЮФ, 131. Той някак изведнъж се сприятели с бедните хора от селото и нападаше богатите, навред сееше опасни бунтовни слова. М. Марчевски, ГБ, 28-29. Подидаскалът беше човек мълчалив и пазеше много тайна, затова учител Гатьо само нему поверяваше бунтовните писма и вестници, които му идеха от Букурещ. Ив. Вазов, Съч. VIII, 61. Тук е минал с юнаците Делчев войвода, / и Сандански са кичили с горски цветя; / днес им пее бунтовните песни народа, / как загинали в таз македонска земя. Ламар, СГ, 51. Наредени двама по двама влязохме в селото, като пеехме бунтовният марш... Тук ние побихме байряка. З. Стоянов, ЗБВ I, 194.
3. Който е свързан с бунтовник, с бунт или който е свойствен, присъщ на бунтовник, на бунт; бунтовнически, бунтарски, бунтовнишки. Покрай стените, под иконите и кандилата, беше поставил пушки, саби и пищови... — Нека всеки, който влезе тук — казваше отец хаджи Сергей на събралите се ръководители на съзаклятието, — знае и помни, че живеем в бунтовно време. Г. Дръндаров, ВЗ, 44. Слушаше как пеят птичките в гората, как бучат мътните потоци — това беше песента на бунтовния Балкан. М. Марчевски, П, 64. Там той бил арестуван от своето духовно началство, загдето бил преобърнал манастирът на бунтовно свърталище, т. е. обвинили го, че приемал под стряхата на св. Никола царските душмани. З. Стоянов, ЗБВ I, 450. Под смирената калугерска дреха гори бунтовното сърце на Левски. Хр. Смирненски, Съч. III, 180. Революционният идеал, от който се беше увлякъл, ѝ се струваше необходима форма за бунтовния му и неспокоен дух. Д. Димов, Т, 220.