БУНТОВНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

БУНТО̀ВНИК, мн. -ци, м. Човек, който организира бунт, въстание или участва в него. Не плачи, майко, не тъжи, / че станах азе хайдутин, / хайдутин, майко, бунтовник. Хр. Ботев, Съч. 1929, 5. — Аз съм бунтовник. Тръгнал съм да подготвям революция. Ст. Дичев, ЗС II, 330. Той [Иречек] излезе със своята История на българите, за да покаже на учения свят, че бунтовниците, които са дигнали глава срещу Отоманската империя, са били някога свободен и просветен народ. А. Каралийчев, ПГ, 188. Преди да бъде монах, той е бил бунтовник, и ако не се лъжа, бил е един от бранителите на Дряновския манастир на 1875 година. Ив. Вазов, Съч. ХV, 49.