БУРЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
БУ̀РЕ1, мн. -та, ср. 1. Малка бъчва. Надвечер от ротната застава се завърна Арсо артелчикът и тоя път двете му мулета бяха натоварени с рядък товар: червени яйца, козунаци, агнешко месо и две бурета с вино. Й. Йовков, Разк., II, 55. Под стрехите бяха наредени разни каци, бурета и бъчви. Елин Пелин, ЯБ, 43. Работниците из хана се заловиха да пълнят с кладенчова вода две големи бурета. К. Петканов, ЗлЗ, 90. Българите са били длъжни секи ден да носят на Пловдивският аенин по две бурята вода. З. Стоянов, ЗБВ I, 304. Смърдливо буре виното разваля. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 124.
2. Количество течност или друг продукт, което се съдържа в такъв съд. Не им стигна виното от голямото буре, ами изпиха и малкото буре.
— От ит. barile.