БУРЕНАК —Речник на българския език — алтернативна версия

БУРЕНА̀К, мн. -ци, м. 1. Събир. Много бурени, израснали гъсто на едно място. Нагазвам в острови от висок и корав буренак. Ив. Вазов, Съч ХV, 47. Мястото е пустинно, обрасло с редко дървеса, храсти и буре‑

нак. К. Константинов, ПЗ, 208.

2. Само мн. Висок, едър бурен. Конете бързат по втвърдената целина, корените на едрите буренаци пращят в ламежа, плугът лъкатуши. Ст. Марков, ДБ, 85. Дворът беше обрасъл в трева, покрай плета бяха поникнали буренаци. Ил. Волен, ДД, 31.

3. Обикн. мн. Пренебр. Лековита трева, билка; бурен. А какви ли не билки, треви, бурени и корени ми носят [бабичките]. — Ох! — пъшка някоя, оставяйки до вратата вързоп треви, — нося ти за кашлица, бабини! — Друга вързала цяла бохча буренаци и ги слага върху кревата, целувайки ме трогателно. Хр. Смирненски, Съч. III, 158.

4. Пренебр. Зеленчук, бурен (в 3 знач.). В една пръстена разлата паница стоеше някакво ястие от буренак. Ив. Вазов, Съч. IХ, 90.

— Друга (диал.) форма: буреня̀к.