БУРЕНЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

БУ̀РЕНЕЦ, мн. няма, м. Умал. от бурен; буренче. — Де избираш нишан?.. — На яра, — каза просто игуменът; там оня буренец, дето прилича на шапка. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 95. — Ех, да е жива леля Ненка! — въздъхна Вида Мариница,.., — ще го [детето] напуши с буренец и ще му махне болестта като с ръка! Ил. Волен, РК, 51. Чорбица или кашлица от буренец някакъв.., — това ѝ беше най-обикновената храна. Т. Влайков, Съч. II, 106.