БУ̀РЕНЧЕ

БУ̀РЕНЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бурен; малък бурен. Мама приклеква на пътеката пред една лехичка..: тук отскубне тя буренче или тревица, там разслаби с клечка земята около някое цвете и му пооправи листата... Т. Влайков, Пр I, 194. Машините можеха да окопаят царевицата за три, най-много за четири дни. И хората ти щяха да плевят пшеницата, буренче нямаше да остане... А. Гуляшки, СВ, 311-312.

Списък на думите по буква