БУРИЛКА —Речник на българския език — алтернативна версия

БУРЍЛКА ж. Диал. 1. Продълговато буре; малка бъчва. Докарват от Церово няколко бъчви вино и две-три бурилки ракия. Т. Влайков, Пр I, 99.

2. Количеството течност, което се вмества, съдържа в такъв съд. Тебе ща в огън да печа, / дорде изкажеш, невесто, / братовата ми печала, / печала и приносия: / бурилка жлъти жълтици / и каче кара-грошове. Нар. пес., СбНУ ХIV, 59.