БУРКАНЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БУРКА̀НЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от буркан. Какво ли не бе сложено в тая чанта! Най-първо — ръжени хлебчета, сладкиши, бурканчета със сладко от малини и трендафил. Д. Калфов, Избр. разк., 280. Отначало туземците.. гледаха с недоверие малките стъкълца с риванол и бурканче

тата с мехлеми. М. Марчевски, ОТ, 140.

2. Количество продукт, което се съдържа, вмества в такъв съд. Изяде бурканче мед.