БУРМИЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

БУРМЍЧКА ж. Разг. Умал. от бурма; малка бурма. Сядат и вършат по осем часа една и съща дребна работа: една бурмичка

завинтват или някоя жичка запойват. Л. Дилов, ПБД, 121. Снощи си доде млад Богдан / от дълъг пътя, от Цариград, / че ѝ армаган донесе, / армаган — риза кървава, / в ризата ѝ дясна ръчица, / на малък пръстец с бурмичка. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 190. ● Обр. Сега вниманието му е привлечено от сложната машина на живота. Той е вярвал, че е някакво колелце в тази машина или лостче, или бурмичка макар, а излиза, че се е заблуждавал. А. Гуляшки, Л, 316-317. За тях колективът е всичко, а човекът — малка, нищожна бурмичка в голямата машина на колектива. М. Марчевски, П, 276.