БУРЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
БУ̀РЯ ж. 1. Много силен, стихиен вятър, обикн. придружен с дъжд, гръмотевици и светкавици, а понякога със сняг. Наоколо притъмня, светна се и гърмът продъни небесата. Бурята се разрази с цялата си сила. Дъждът плисна внезапно. Ем. Станев, ИК I-II, 10. Бурята беснееше немилостиво, и старецът едвам се задържа на краката си под напора на студения вятър. Елин Пелин, Съч. III, 78. Излезе буря. Дърветата на двора шумяха и в тъмните стъкла, плискани от дъжда, от време на време нещо проблясваше. Й. Йовков, Разк. II, 122. Буря се изви, гръм удари — и мощният дъб биде повален. Т. Влайков, Съч. III, 147. // Силно раздвижване на морската водна маса, причинено от силен вятър, при което се получават високи, големи вълни. Беснее бурята и в пустий бряг / вълните буйно блъскат се, реват. К. Величков, ПССъч. II, 112. Изведнъж ся подигнала страшна буря на морето, която ударила о скалите кораба и разбила го. С. Радулов, НД, 108-109.
2. Прен. Поет. Обикн. с предл.на, от. Изблик на неудържимо чувство на радост, възторг, мъка, негодувание и под., обикн. едновременно у много хора. Ръкоплясканията се умножиха, усилиха се, някой извика "ура". След миг дворът гърмеше от многогласната буря на радостта. Ем. Манов, ДСР, 471. Като каза тия думи, избухна буря от възторжени викове и ръкопляскания. Елин Пелин, ЯБЛ, 42. Буря от негодувание се вдигнала против Верешчагина заради картините му "Окръжили са ни", "Преследват ни" и особено "Забравен". Худ., 1909, кн. 7, 15. Дамян отново седна на стола. Той реши да почака известно време, докато премине бурята. Не е много хубаво, дето мъж и жена се карат на Димитровден. К. Петканов, ДЧ, 272. През това време видях се и с Ботева.. По-после повдигнал страшна буря против себе си от страна на браилското общество. Ив. Вазов, Съч. VII, 166.
3. Прен. Поет. Силно душевно вълнение, предизвикано от конфликт на чувства, мисли, обикн. тревожни, мъчителни. Да беше турчинът по-внимателен, той би забелязал в погледа ѝ,.. опустошителната дива сила на бурята в душата ѝ и късите, мрачни затишия на тая страшна буря. Д. Талев, И, 431. Буря се подигаше в душата му. Й. Йовков, Ж, 1945, 167. От мойта обич видиш ти зарите, / що осияват моето лице, / но ти не видиш бурите, тъгите, / кои раздират моето сърце. К. Величков, ПССъч. II, 5.
4. Прен. Поет. Силни преживявания, приключения, премеждия, беди в живота на някого. Бурите не бяха прекършили този ветеран, калѐн в народните борби. К. Митев, ПБ, 335. — Кой знае, може би бурите, които преживях на фронта, да са ми спечелили нещо, което едва сега виждам. Д. Немиров, ДР, 64. Мила дружка ми заспала... / Спи ми, пиле, спи ми, агне, спи, почивай. / Забрави в живота бурите горчиви. П. Р. Славейков, В, 23. Повикаха и нас, бунтовниците. Разбрахме веднага, че буря висеше над главите ни... Пръчките запращяха по месата ни. Ив. Вазов, Съч. Х, 165.
5. Прен. Поет. Голямо обществено вълнение; бунт, размирици, междуособици. Но Александър с тая женитба готви бъдещи бури за царството, разцеплението му, междуособия опасни! Ив. Вазов, Съч. ХХ, 180. Мнозина вече люде, дори и сред тия, които стояха по-далеко от революционното брожение, усещаха с мисъл и със сърце, че над цяла Македония се надигаше буря. Д. Талев, И, 436. Ний се родихме в дни на бури / и посред бурите растем, / и посред бури в блян лазурен / за слънце няма ний да спрем! С.
Румянцев, Ст, 20. Методий, като избягваше политическите бури, премина с учениците си в Панония и панонският княз Коцел ги прие благосклонно в Мосбург. Р. Каролев, УБЧИ, 17.
Прен. Остар. За въоръжено нахлуване, нашествие на неприятел в дадена страна. Секи бягаше или ся каняше да бяга пред тази Унска буря. Секи бързаше да си скрие храната, златото и движимите вещи, а глад насякъде последуваше. Г. Кръстевич, ИБ, 364. Няма никакво съмнение, че Хунската буря, която потръси всичките Европейски народи, разклатила е.. и мирното Велико Славянско племе в неговите древни жилища в североизточна Европа. М. Дринов, ППБН, 19.
◊ Гръмотевична буря. Усилено електрическо изпразване на гръмотевични облаци, придружено от множество светкавици и гръмотевици. Магнитна буря. Физ. Внезапно, кратковременно и незакономерно изменение на магнитното поле на Земята, свързано с образуването и развитието на тъмни петна на Слънцето. Прашна (пясъчна) буря. Силен вятър в пустинята, който носи големи количества ситен пясък.
> Буря в чаша вода. Книж. Много шум, разгорещен спор, тревога за нещо по незначителен повод. Затишие пред буря. Книж. Привидно спокойствие пред нещо тревожно, неприятно, което се очаква да настъпи наскоро. Който сее ветрове, ще жъне бури. Книж. Който предизвиква раздори, неприятности за другите, ще дочака сам пагубни последствия.
— Друга (остар. и диал.) форма: бу̀ра.
БУРЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. Спец. Дълбая дълбоко скала с пробивна машина, пистолет. Сондьорите работеха тежко, на три непрекъснати смени, денонощно.. — От инат ще караме още по-надолу, Лене, ти си предвидила към триста метра, ние ще бурим до петстотин, като на река Ерма! — провикна се шеговито мургавият хубавец Велю. Н. Стефанова, ОС, 182. На някои им се види трудно да внасят пистолета и да бурят в кариерата нагоре. В. Ченков, ЗХ, 19. буря се страд.