БУС

БУС1, бу̀сът, бу̀са, мн. бу̀сове, след числ. бу̀са, м. Нов. Разг. Микробус за пътнически или лекотоварни превози. Специални бусове разкарваха репортерите и официалните гости между отделните салони [на автоизложението]. ДТ, 1999, бр. 262, 30. Шофьорът на буса се опита да избегне сблъсък с друг автомобил. 24 часа, 2000, бр. 193, 31.

— От англ. bus.

БУС

БУС2, бу̀сът, бу̀са, мн. бу̀сове и бу̀си, след числ. бу̀са, м. Диал. 1. Няколко храста или дървета, израснали заедно като китка.

2. Отделен корен трева, чиито стръкове са израснали заедно като китка.

3. Правоъгълен къс земя, изкопан заедно с тревата; чим, блана.

— От ит. bosso, busso ’чемшир, зеленина, храст’.

Списък на думите по буква