БУСА̀РЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от бусар. А с Качо Камарашки, съседа му, разправията стана за една межда.. Границата личеше ясно по едни бусарчета, но като почне да оре, Тошо се увлече — ха една бразда да изравни уж, че е криво, ха две-три, та цял за̀мет. Ст. Даскалов, БМ, 11-12.